"Авторът съветва читателя да не се захваща с тази книга без крайна необходимост. И ако я докосне, нека това бъде в онези дни, когато усеща, че умът и вниманието му достигат по-дълбоко от обикновено, и нека я чете така, като че хваща огненица или "скоклива" треска, която прескача всеки вторник и втриса само в женските дни от седмицата..."

Из Хазарски речник,
запазен откъс(?!) от предговора към унищоженото издание (?!) от 1691 г.

ВМЕСТО ПРЕДГОВОР
УПЪТВАНЕ ЗА РЕДА НА ЧЕТЕНЕ

Мъжете четат мъжкия екземпляр.
Жените четат женския екземпляр.
После се сменят.
Какво да четат в екземпляра на другия пол, е казано в Заключителната бележка.
Книгата не е унисекс.

Константин Оруш

Апокрифен средновековен разказ, житие, трилър, роман в писма, роман-а-клеф, уикенд-роман, философски арт-трилър - всичко в "стоте хиляди думи" на мъжкия или женския екземпляр на този лексикон(!). Един роман за историята на духа, за неговата психологическа проекция във времето. Роман, в който всеки сам търси своето лице.
И все пак. След като прочетете вашия "речник", не забравяйте да погледнете и в екземпляра на другия пол.
Издателите ви уверяват, че в този тираж отровен екземпляр не е отпечатан.

Милорад Павич (1929) е сред най-четените и най-превеждани днес автори. Професор по история на сръбската литература и история на културата в Белградския университет, още с първия си роман Хазарски речник (1984) се превръща в световна знаменитост. Автор е и на романите Пейзаж, рисуван с чай (1988), Вътрешната страна на вятъра, или роман за Хера и Леандър (1991), Последна любов в Цариград (1994), на много стихосбирки, няколко сборника с разкази, сред които Стъкленият охлюв, издаден на български от АГАТА-А (2000) и една драма. "За мое удивление - казва Павич - книгите ми са преведени 66 пъти на различни езици. Накратко, аз нямам биография. Имам само библиография."