Със завладяваща страст на пътешественици Хулио Кортасар и жена му – фотографката Керъл Дънлоп, се впускат в необичайно пътуване от Париж до Марсилия с микробус фолксваген. Правилата на играта са да не напускат магистралата и да спрат на всички 65 паркинга по пътя с ритъм от по два на ден. Не, драги читателю, това пътуване не е въображаемо. Кортасар води прецизно „пътен дневник“, между чиито страници са вмъкнати и множество текстове с повече или по-малко фикционален характер и с размишления, породени по най-различен повод по време на пътуването, както и голям брой фотографии. Ще се увенчае ли експедицията с успех? Ще стигнат ли Марсилия? А всъщност съществува ли Марсилия?

И тук Кортасар остава верен на стила си да изненадва читателя с необичайна гледна точка върху най-обикновени детайли от всекидневието, като по този начин се получава комбинация между пародия на хрониките на големите изследователи от времето на Великите географски открития и съвременна експериментална творба със сюрреалистични елементи.

Хулио Кортасар (1914–1984) е сред плеядата латиноамериканци, оставили своя отпечатък върху цялата световна литература на XX в. Роден е в Брюксел в семейството на аржентински дипломат, което през 1918 г. се завръща в Аржентина. Там той прекарва детството и младостта си. Там учи и започва да работи първо като учител, а после като университетски преподавател и преводач. Там започва да пише. От 1951 г. до смъртта си живее и работи в Париж и приема френско гражданство. Ненадминат майстор на късия разказ: „Бестиарий“ (1951), „Край на играта“ (1956) (по разказа „Лигите на дявола“ Антониони снима филма си „Фотоувеличение“), „Истории за кронопи и фами“ (1962) и др. Автор на романите „Лотарията“ (1960), „Игра на дама“ (1963) – един от програмните романи на XX в., „62: Модел за сглобяване“ (1968), поет. Известен и с преводите си на испански на Дефо, Юрсенар и По. „Автонавтите на космострадата“ (1983) е последната книга, която Кортасар издава приживе.