Текстовете в тази книга са част от наследството от най-ранния (края на IX - средата на X век) и същевременно най-продуктивен период на българската средновековна литература. Наричаме го Златен век не само по аналогия с митологичния архетип на стародавните "златни дни", а защото неговото сияние наистина остава през столетията не само за нас, но и за другите славянски народи.

Книгата е за всички, които искат да се докоснат до една отдалечена от нас по време литература. Много от текстовете се издават за първи път в превод на новобългарски език. Преводите, колкото и усърдно да са направени, не могат да достигнат красотата и дълбинното звучение на старобългарските думи. Затова, перифразирайки приписката на средновековния книжовник, ще кажем:

"Медът и на церова кора да е, пак е сладък. Затова простете ни грешките, а вас Бог ще прости."