Херменевтиката традиционно се определя като изкуство на интерпретацията. Тази кратка и абстрактна дефиниция вероятно е общият знаменател на различните херменевтични проекти. Тя може да бъде разгърната в множество посоки, да бъде отнесена към разнообразни предметни области, да бъде обвързана с различни изисквания и правила и така от нея да се породят паралелни, дори противоположни възгледи за предназначението на интерпретацията. Историята на херменевтиката е история както на многобройните възгледи за интерпретацията, така и на постепенното обобщаване на тази интелектуална операция, прилагана първоначално само към текстове. Издигайки се над различията на частните науки и техните конкретни предметни области, тя в крайна сметка се превръща в общ за всички науки за човека подход, в основен модус на познание на социално-историческия свят.

Боян Знеполски (1968 г.) е доктор по философия и социални науки на Висшето училище за социални науки (EHESS) в Париж, Франция. Преподава в катедра Социология към Философски факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Специализирал е в изследователски центрове във Франция, Холандия, Великобритания и Германия. Преводач е на философските есета на Морис Мерло-Понти и на романите на Милан Кундера "Бавността", "Книга за смеха и забраваната" и "Незнанието". "Херменевтични парадигми" е първата му книга.