Какво представляват иновационните визуални явления в българската социална среда от края на ХХ век? Към кои от по-значимите тенденции можем да причислим нашата художествена история от последните десетилетия? Към авангардите? Към трансавангарда? Към сферата на регионалните къснокомунистически мутации? Или към някаква „постмодерност“, заселила се направо в напуснатите „ловни полета“ на интелектуалците от феодалния социализъм? Критичен разрив или нормализация за художествената среда са тези тенденции?Поредица от въпроси, на които авторът на тази книга се опитва да даде смислени отговори.

Свилен Стефанов (1966 г.) е доктор по изкуствознание и доцент по съвременно изкуство в Национална художествена академия – София. Работи като историк на изкуството и художествен критик. Автор е на книгите Българският печат от 20-те години (Особености на визуалния език) (1994), Културни измерения на визуалното (1998), Изкуство между традицията и провокацията (2001). През 90-те години е редактор в списание Изкуство/ArtinBulgaria и куратор в галерия XXL. Куратор е на много изложби на съвременно изкуство в България и чужбина.