Обект на това историческо изследване е колекцията – разновидност на жертвоприношението, чрез което живите осъществяват връзка не само с отвъдното, но и с бъдното. В началото съкровище на храма или на двореца, през XIV в. тя се трансформира в частна колекция, а в края на XV в. – в музей. Промяна на формата, промяна и на съдържанието: светите мощи и другите реликви са заменени с антична класика, с любопитни и естествени предмети, с картини, за да се стигне до шедьоврите на модерното изкуство, на фона на промяната в колективните вярвания, секуларизацията на мисленето и манталитета, демократизацията на културата и безпрецедентното значение на жените в най-новата история на колекциите. Една антропологическа история на предметите, която разкрива еволюцията в отношението към сакралното, природата, историята и изкуството.

Блестящи есета, които ще привлекат вниманието както на любителя на голямото изкуство, обикалящ музеите, така и на задълбочения изследовател.

Кшищоф Помиан (1934) е полски историк и философ, едно от големите имена в европейската историческа наука. Завършва Варшавския университет, където защитава докторската си теза. През 1973 г. емигрира във Франция. Оттогава до днес работи в Националния център за научни изследвания (CNRS) в Париж. Преподавал е история във Висшето училище за социални науки в Париж и в Университета в Женева, както и музеология в Училището на Лувъра. Професор е по история на културата в университета в Торун (Полша). От 2001 г. е научен директор на Музея на Европа в Брюксел. Член е на няколко академии. Автор на множество книги, сред които "Колекционери, любители и любопитни. Париж–Венеция, XVI–XVIII в." (1987), "Европа и нейните нации" (1990), "За историята" (1999) и др. "От светите мощи до модерното изкуство" е първата му книга, която излиза на български език.