Девет критически студии от по-обзорен и историографски характер, чиято цел е поне частично да покрие едно „голямо“ отсъствие на българския книжен пазар и в културния живот в България – на Ренесанса и на автори като Ервин Панофски, Чарлз Тринкаус, Джон Спенсър, Паул Оскар Кристелер, Ърл Розентал, Теодор Момзен и др. – цяло съзвездие от водещи учени в западната хуманитаристика на XX век.

Връзките между хуманистите и творците на изкуството в ренесансова Италия не са така самоочевидни и непосредствени, както общият модел на Ренесанса като епоха на преоткриване на индивида, на Античността и формиране на новото възприятие за природата предполага. Предложеният сборник съдържа многогласие от текстове, които проблематизират дълбоко вкоренени понятия и исторически нагласи и възприятието на културата на Ренесанса още от времето на Якоб Буркхарт. Авторите на тези статии принадлежат към поколението, което се формира интелектуално преди и непосредствено след Втората световна война, но което зададе нови хоризонти на исторически търсения и придаде ново значение на Ренесанса като култура на разнообразието, противоречието, неудържимия импулс на откривателството и на една дълбока духовност, която както за хуманистите, така и за художествените творци от периода съвсем не е лишена от своята дълбока християнска духовност.

Като се започне от различията между Ренесанса и периодичните възраждания на интереса към античната традиция и стремежа към опознаване на природата или от ясно осъзнатата дистанция на Петрарка от средновековното минало, или пък от новото търсене на човека и на човешкото не през новия светски светоглед, а през призмата на християнския хуманизъм на водещи мислители от периода, антологията покрива широка територия, която ще даде стабилна основа и ще примами читателите към по-нататъшно опознаване на този впечатляващ с разнообразието си период от европейската култура. Студиите на Кристелер и Розентал пък дават непосредствен исторически подплатен анализ на механизмите и на историческите сили, които мотивират широкото разпространение на идеите на хуманистите и новите художествени форми и съдържание на визуалната култура на Ренесанса.

Сборникът се появява на почти празен терен в българската книжнина и в това отношение първите две студии на Тринкаус дават полезен историографски и методологически обзор на изследванията върху историята на идеите и художествената култура на Ренесанса. Уводната студия към антологията разглежда интелектуалните нагласи на поколението представени тук изследователи и същевременно прави опит да оцени тяхното място по отношение на следващите поколения учени. Наред с тези критически коментари сборникът съдържа пособия, които да стимулират интереса на читателя към прелюбопитната наситена историческа фактология на разглеждания период (подробна анотирана сравнителна хронологическа таблица). Тематично подредената библиография на български и чуждоезични публикации, както и анотираните уеб страници на текстове на хуманистите и на безплатни бази данни с художествени произведения на художниците на Ренесанса са предназначени за любознателния читател, който ще поеме самостоятелно откривателството на Ренесанса отвъд пределите на предложения сборник.

Антологията е предназначена за широка читателска аудитория – студенти и преподаватели, специалисти в различни области (историци, изкуствоведи, литературоведи, философи, културолози) и за всички, които обичат изкуството.